БЕРОЕ
АВГУСТА ТРАЯНА
ВЕРЕЯ
ИРИНОПОЛИС
БОРУИГРАД
ЕСКИ ЗАГРА
ЖЕЛЕЗНИК
СТАРА ЗАГОРА

Има един град в нашата Родина, издържал вихъра на вековете и останал безсмъртен и горд - като жив символ на вярата и твърдроста на българското племе.
Този град е Стара Загора, намира се в Южна България. Той е един от големите градове в страната, с население от 151 941 жители(по настоящ адрес). Разположен е в полите на Средна гора на 197 м надморска височина, на тераса, наклонена на юг и изток. Климатът на града е умереноконтинентален със силно влияние на Средиземноморието през долината на река Марица. Средната температура е + 13 °С. Това място е благодатна земя, стратегически кръстопът, през който минават важни транспортни артерии между изтока и запада, севера и юга. Затова тук е имало живот от праисторическата епоха и до наши дни. Първите обитатели на Стара Загора са земеделскоскотовъдни общности, които са дошли по тези места в края на VII и началото на VI хил. пр. Хр. (новокаменната епоха). Техните селища, които са били обитавани в продължение на две-три хилядолетия, са селищни могили. В чертите на съвременния град се намират пет праисторически поселения. Сред тях е Берекетската могила - най-голямата праисторическа селищна могила в България. Тя е висока 17 м и има диаметър при основата си 250 м. В Стара Загора са проучени и консервирани две неолитни жилища" (VI хил. пр. Хр.), които са най-добре запазените и с най-богат инвентар жилища от тази епоха в Европа. На 7 км северозападно от града, в местността Мечи кладенец, праисторическият човек се е докоснал до първия метал - медта в края на петото хилядолетие пр. Христа. Тук, в най-древните медни рудници на Европа, в открити галерии, е добивана медна руда и са изработвани медни изделия, изнасяни в обширен ареал, стигащ до средното течение на река Волга. Поселищният живот в Стара Загора и нейните околности продължава и в годините на тракийската древност. През IV в. пр. Хр. е съществувало значително древнотракийско селище, известно под името Берое. Около 107 г. сл. Хр., недалече от Берое, император Марк У. Траян (98 - 117 г.) основал град Улпия Августа Траяна. Той бил вторият по значимост град в провинция Тракия след филипопол. Разположен върху площ от 500 дка, той е укрепен с мощна крепостна стена. Като град от полисен тип, той се е ползвал със значителна автономия. Градските дела се ръководели от буле (градски съвет) и демос (народно събрание). От средата на II в. до средата на III в. е сякъл собствени монети. От античния град са разкрити форум, некрополът, улици, обществени и частни сгради, цветни подови мозайки и др.
Неговите темели са забити дълбоко в земните пластове, където още лежат безброй свидетелства за осемхилядолетната му история. Ако мислено надникнем в нея ще трябва да започнем своята разходка от тракйиското селище Берое, да минем под тържествената арка на преустроения от римляните град Августа Траяна, да посетим Верея, средновековния български Боруй и поробената от турците Ески Загра, да тръгнем по калдъръмените улички на възрожденския Железник, за да влезем отново в днешната слънчева Стара Загора. И ще се уверим, че осемте имена на града не са просто обикновена промяна на наименованието на едно и също селище, а мъчителни зигзаги на многократно обновяване, развитие по възходящата спирала...
Много пъти Стара Загора е представлявала купища руини, огън и меч са сривали цветущия град на тракийците, римляните и българите. Мъчителна разруха го е държала в костеливата си прегръдка, много пъти се е жертвувал, умирал и наново се е раждал, за да израсне всеки път по - величествен, по - внушителен. И дали защото Стара Загора е бил на пътя на народите, оживено кръстовище, стан на уморени от бойни походи римляни и византийци, спокоен бивак на миролюбиви траки и славяни, градът е останал неуязвим като вечността и мъдър като живота.
Днес Стара Загора изненадва всеки, който я посети. Китните паркове и градини, предават особен чар и блясък на древния Берое. Един стар, много стар град днес твори най - новата си биография. Търпеливо и всеотдайно старозагорци, осъществяват мечтите и въжделенията на много поколения, написали с кръвта си героични и светли страници от историята му.
Град с много богато минало!